За възникващия „атипичен“ синдикализъм
Завърши синдикалният семинар „Повече демокрация на работното място – за достойна заетост, силно колективно договаряне и добре защитени трудови права“ в партньорство между КТ „Подкрепа“ и Европейския работнически център EZA. Представители на научните среди заговориха за „атипичен“ синдикализъм.
Европейският работнически център EZA е най-големият синдикален обучителен център в Европа, който получава директно финансиране от Европейската комисия, за да осъществява своята работа във връзка с индустриалните отношения в ЕС. Това позволява провеждането на периодични синдикални семинари, част от които – в Централата на КТ „Подкрепа“ в гр. София. Днес завърши поредният такъв семинар с участието на активисти от наши партниращи синдикални организации в Германия, Румъния и Франция.
За нас специален интерес представлява презентацията на доц. д-р Васил Киров от ИФС при БАН, озаглавена „Демокрация, солидарност и права на работното място: предизвикателства в съвременна България“ (Workplace democracy, solidarity and rights: challenges in contemporary Bulgaria), където между другото беше засегнат и т.нар. „атипичен“ синдикализъм. Темата е интересна поради индикациите, които дава за предстоящото развитие на Синдикалното движение в контекста на променящия се свят.
Презентацията започва с общ преглед на световните предизвикателства днес, включващи процеса на глобализация и реорганизация на производствата и услугите. Решенията все по-често се вземат някъде другаде, далеч от нас и от тези, които са пряко засегнати. Променят се професионалните и социалните идентичности. Разкъсват се традиционните връзки между синдикатите и политическите партии с техните политически програми. Синдикатите от своя страна изостават и въздействието от тяхната активност в днешния си вид избледнява.
Ерозията на „типичната“ заетост е ключов аспект на горния контекст. Налага се една нова „нормалност“ – тази на „атипичните“ форми на заетост (свързани с временни договори (или липса на каквито и да било договори), при непълно (или „гъвкаво“) работно време, „на повикване“, чрез агенции за временна заетост, през online-платформи, без социална сигурност). Стопява се ядрото на „типичните“ работници, което досега е движило икономиката и е било основа на синдикализма. Такива работници по правило имат безсрочен (дългосрочен) трудов договор и ясно определено работно време, работно място и социална осигуреност. Ерозията на този вид „типични“ работници подрива и възможностите за синдикализация – такава, каквато я познаваме днес. Въпросът за това как да бъдат защитени правата на новите категории работещи и как да бъде отстоявана солидарността между ядрото от „типични“ работници и все по-голямата периферия от „атипични“ работници, се откроява с все по-голямата си важност.
Проблемите пред колективното действие са друг ключов акпект на горния контекст. За постсоциалистическите общества е характерна ясно изразена тенденция към индивидуализация и отказ от каквото и да било колективно действие. За съвременния глобален свят е характерна също толкова ясно изразена тенденция към дезинтеграция на класическите идентичности (размити между професия, трудов колектив, корпорация, икономически отрасъл, държава, наддържавни реалности). В такива условия въпросът за идентифицирането на колективните блага и солидарността при отстояването им придобива основополагащо значение за синдикатите.
Солидарността е основният ресурс на синдикатите. Нещо повече – вътрешната за организацията солидарност е същност на синдикалното действие. Могат в тази връзка да се изтъкнат 4 основни фактора, на които синдикалното действие разчита: способността синдикатите да налагат своите идеи в обществения дневен ред; сплотяващата колективна идентичност и съвещателно участие на синдикалните дейци; мрежовото свързване между разнообразни нива, интереси и структури; и материалните ресурси и инфраструктура (експертиза, логистика и др.), с които синдикатите разполагат.
Стратегическите възможности, които се откриват пред синдикатите, са зависими от способността им да определят и отстояват своите концептуални ценности и дневен ред; от способността им да посредничат между различни нива и да координират различни интереси; от способността им да се учат в действие на синдикалния терен; и от способността им да формулират актуални позиции в променящия се свят. При това решаващи са не ресурсите сами по себе си, а умението на синдикалните активисти да използват правилно тези ресурси.
В презентацията става дума и за изследването European Company Survey (2019) на Eurofound, което тази година е с фокус „Практики на работното място, отключващи потенциала на работещите“ (Workplace Practices Unlocking Emploee Potencial). Като илюстрация към ключовите изводи от това изследване могат да се представят статистическата взаимовръзка между обхвата на Колективното договаряне и равнищата на трудовите възнаграждения; както и тази между степента на овластяване на работещите чрез влияние в Социалния диалог и просперитета на предприятията. Установява се чувствително по-добро заплащане там, където Колективното договаряне е по-добре развито; и по-значителен и устойчив просперитет за предприятията там, където има по-ефективен Социален диалог и по-задълбочено вслушване в гласа на обикновените работещи.
Тази добра новина за синдикатите се потвърждава и от скорошно пряко наблюдение на НФТИНИ върху българските предприятия от Автомобилната промишленост, където през пролетта и лятото се оказа, че предприятията със силно синдикално присъствие се справят по-добре с предизвикателствата от тези без активно включване на работещите синдикалисти в усилията за овладяване на кризата. Някои от тези предприятия (където няма синдикати или липсва диалог) включително се принудиха да спрат производствата си заради несправяне с пандемичните рискове.
Вместо заключение презентацията се връща отново към въпроса за солидарността и акцентира върху важността на демокрацията на работното място и иновациите за създаване на подкрепяща работна среда: прилагане на инструменти за участие на работещите във вземането на решенията, усъвършенстване дизайна на производствените процеси и осигуряването на вътрешнокорпоративна подкрепа за персонала с активното участие на работещите.
В дискусионната част след презентацията се постави и въпросът за „атипичния“ синдикализъм, който би следвало да отрази набиращата скорост „атипична“ заетост. Бяха дадени примери за колективните действия на работещи чрез online платформи (такива, които посредничат между „възложител“ и „изпълнител“ при изпълнението на краткосрочни и спорадични трудови задачи; и такива, които действат като работна среда за мрежова колаборация между отделните работещи по един общ проект).
Наблюдават се все повече работещи, които макар да не развиват търговска дейност, са принудени да предлагат труда си като самостоятелни търговци (без никаква социална сигурност). Такива работещи са голяма част от журналистите, преводачите, изпълняващите надомна работа и ремонти, доставящите храна. Докладват се текущи (засега неуспешни) опити например доставящите храна да се организират за защита на своите права – по подобие на испанските им колеги, които в резултат от колективните им усилия бяха определени от испанския Върховен съд за такива по трудово правоотношение и се прогласи правото им на социална сигурност).
Наблюдава се също нарастващото значение на online платформи като българската Freelance.BG, където все повече freelancer-и (фрийленсъри; хора, които полагат труд по малки и спорадични възложения, на собствен риск, без социална сигурност) намират трудови ангажименти и с тях допълват или формират своето препитание. При такива работещи се наблюдават все по-значителни усилия за организиране (преди всичко чрез активности в социалните медии), но засега тези усилия остават далеч от формирането на воля за колективна защита (и евентуално за синдикализация). Усилията се ограничават преди всичко до търсене и споделяне на информация и взаимопомощ (което напрактика поставя общността в едно „предсиндикално“ положение).
В контекста на „атипичния“ синдикализъм следва да се отбележат и явления като белгийския Кооператив Smart (действащ засега в Австрия, Белгия, Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Унгария, Франция и Швеция), където всеки freelancer може да получи „трудов договор“ с Кооператива (осигуряващ осчетоводяването и логистиката по неговите възложения, без да е необходимо freelancer-ът да сключва договори със своите възложители – дейност, която се поема от Кооператива).
Очевидно за подобни форми на заетост настоящият дизайн на синдикалните организации става неприложим. Ето защо трябва да се вгледаме отново във факторите, от които синдикалното действие зависи; и в способностите, от които зависят стратегическите възможности на синдикатите. Както стана дума по-горе, решаващи са не ресурсите на синдикатите сами по себе си, а умението на синдикалните дейци да използват адекватно тези ресурси; и да адаптират своите дейности в съответствие с променящите се условия. В тази връзка си струва да отбележим синдикалното движение на работещите в нискотарифната авиокомпания Wizz Air (разпръснати по всички краища на света), което е стартирано в социалните медии и осъществява основните си дейности там. Време е класическите синдикати да се възползват от такива примери.
