Българският език все пак е задължителен
„Дължимото съдействие на Работодателите спрямо Синдикалните организации по см. на чл. 46, ал. 1 от Кодекса на труда ще бъде изпълнено чрез извършване на превод на разбираем [български] език, тъй като за представителите на централните органи [на Синдикатите] не съществува задължение да владеят чужд език.“
На 22.01.2020 г. излезе становището на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“) по наше запитване относно правото на работещите в България да четат задължаващите ги вътрешни правила на Работодателя на български език (на езика, който те познават най-добре и който е приложим в българската правна система).
Проблемът произтича от неразривната свързаност между един юридически текст (в случая вътрешни правила на Работодателя) с езика, на който този текст е написан. Дори отличното познаване на чуждия език не е достатъчно за коректно интерпретиране на текста в приемащата правна система: ключови понятия в чуждия език (и в чуждата правна система) могат да имат коренно различно значение в приемащия език (и приемащата правна система); юридическият превод не е просто езиков превод, но също процес по вземане на юридичеси решения за това как определени отношения да бъдат уредени в приемащия контекст (който не винаги е напълно съвместим с първоначалния чуждоезичен (чуждоправен) контекст).
Изхождайки от горните разсъждения, поканихме Работодателят на наши синдикални членове да предостави официален български превод на вътрешнофирмените политики, които планира да утвърди в своето предприятие. Работодателят възрази, че всички работещи при него владеят английски език (задължително условие за постъпване на работа) и няма пречка вътрешнофирмените политики да останат само на английски език. Нашите възражения бяха посрещнати с отказ – тъй като чл. 36, ал. 3 от Конституцията определял „случаите, в които се използва само официалният език, [да] се посочват в закона“, а такова посочване в закона не съществувало относно трудовите правоотношения.
ИА „ГИТ“ признава в становището си, че „няма правна пречка страните по трудовото правоотношение да използват език, различен от българския“. Когато обаче вътрешнофирмените политики съдържат юридически термини, „които по силата на Трудовия договор и Длъжностната характеристика служителят не е длъжен да познава за целите, свързани с изпълнение за длъжността, то за Работодателя ще възникне задължение да извърши превод на разбираем за служителя език“ (в общия случай – местния език, който служителят без съмнение познава най-добре).
ИА „ГИТ“ отбелязва също така, че „дължимото съдействие на Работодателите спрямо Синдикалните организации по см. на чл. 46, ал. 1 от Кодекса на труда ще бъде изпълнено спрямо централните органи на Синдикалната организация чрез извършване на превод на разбираем език, тъй като за разлика от служителите в предприятието, за представителите на централните органи не съществува задължение да владеят чужд език“.
По-нататък ИА „ГИТ“ констатира, че „в конкретния случай, в чл. 4, т. 1 от Устава на НФТИНИ към КТ „Подкрепа“ са поставени цели, сързани със защита на членовете на Федерацията пред Работодателите, държавните, съдебните обществените, политическите и други институции. Поставените цели ще бъдат изпълнени в случай на съдействие от страна на Работодателите, което включва и предоставяне на необходимите документи на разбираем език, съобразно разпоредбите на чл. 406, ал. 2, т. 2 и чл. 52, ал. 1, б. „б“ от КТ“.
